В свят, в който позитивни послания ни заливат отвсякъде, позитивното мислене се е превърнало в норма.Идеята, че човек трябва винаги да бъде щастлив и да вижда само светлата страна на нещата, независимо какво му се случва и през какво преминава, на пръв поглед изглежда като нещо хубаво. Защо да не гледаме на живота с оптимизъм и надежда? Но когато позитивността се прилага без внимание към реалните емоции и преживявания, тя лесно може да стане вредна.
Обикновено се проявява в невинни фрази, които целят да окуражат, но на практика омаловажават и отхвърлят чувствата и проблемите на човека. Представи си, че споделяш на приятел, че имаш тежък ден, а той ти отговаря : “Просто мисли позитивно!” Изглежда като подкрепа, но в действителност това, което усещаш е, че чувствата ти са неуместни и започваш да се срамуваш от своите преживявания. Важните проблеми не могат да се решат с усмивка или оптимизъм.
Ето някои често срещани фрази, които са примери за токсична позитивност:
1. „ Мисли позитивно!“
Това омаловажава сложността на емоционалните преживявания и кара човека да мисли, че не е нормално да изпитва негативни чувства.
2. „Всичко се случва с причина.“
Това може да отрече болката и страданието, които човек преживява в момента. Още по лошия вариант е да реши, че той е причината.
3. „Можеше да бъде и по-зле.“ или “ Някои хора нямат какво с какво да се нахранят, а ти за какво се оплакваш!”
Кара човека да се чувства виновен, защото ситуацията му не е „достатъчно тежка“.
4. „Не мисли за това, а бъди благодарен, че…“
Въпреки че благодарността е важна, тази фраза може да накара човек да пренебрегне реалните си проблеми. Вместо да се изправи пред трудностите и да ги преодолее, се насърчава избягване на проблемите. Липсва реално разрешаване на конфликтите, както вътрешни, така и външни.
5. „Всичко ще се оправи, не се тревожи.“
Това показва липса на съчувствие и не признава настоящите трудности на човека, което го спира да споделя
Общото във всяка фраза е, че тя потиска негативните емоции, игнорира и омаловажава проблемите, което не ги решава. А негативните емоции ни помагат да разберем себе си, да се адаптираме и да растем. Когато са потискани, те не изчезват, а се натрупват и могат да доведат до тревожност и депресия.
Резултатите от токсичната позитивност са:
1. Подтискане на истинските емоции.Фалшивата позитивност насърчава хората да игнорират, подтискат или омаловажават негативните си емоции. Те обаче са нормална част от човешкото преживяване.
2. Изолация и срам.Когато някой постоянно чува „бъди позитивен“ или „гледай от светлата страна“, може да се почувства засрамен от собствените си чувства. Това кара хората да се изолират и да не споделят трудностите си с другите, защото се страхуват да не бъдат осъдени или пренебрегнати.
3. Пренебрегване на реалните проблеми.Фалшивата позитивност може да доведе до избягване на решаването на реални проблеми. Когато човек се убеждава, че „всичко ще се оправи,“ той може да пренебрегне необходимостта от действия или промени, които наистина могат да подобрят ситуацията му.
4.Повърхностни връзки.Когато хората се преструват на постоянно позитивни, те не създават дълбоки и автентични връзки. Токсичната позитивност пречи на откритата комуникация и споделянето на трудностите, което е важно за истинска емпатия и подкрепа.
5.Подценяване на психичното здраве.Насърчаването на фалшива позитивност може да накара хората да подценят или да не търсят помощ за проблемите си. Те просто трябва да мислят позитивно, вместо да потърсят терапия или друга подкрепа за справяне със сериозни емоционални предизвикателства.
Вместо да казваме „Всичко ще бъде наред“, можем да предложим истинска подкрепа с фрази като „Разбирам, че това е трудно“ или „Тук съм, ако искаш да споделиш.“
Проблемът с токсичната позитивност е, че създава фалшиви очаквания за живота и натиск винаги да изглеждаш и да се чувстваш добре. Животът обаче не е само розов и всички минаваме през трудни моменти. Човек има право да бъде тъжен, разочарован или ядосан понякога. Тези чувства са нормални и човешки, а да се опитваш да ги потискаш само ги прави по-силни с времето.
Аглая Рангелова