Кога да потърсим психолог и какво да очакваме от него?
Когато попаднем в трудна ситуация, когато се чувстваме зле, объркани сме или се чудим по кой път да поемем. Когато сме стресирани, тревожни, преживели сме загуба, срещаме трудности във взаимоотношенията или просто имаме нужда от промяна.
Психологът няма рецепта или списък с правила, които изведнъж ще ни направят щастливи. Няма и хапче, от което ще се решат всичките ни проблеми. Психологическата работа е процес, път, който трябва да се извърви. Модел на поведение, или на мислене, изграждани и затвърждавани с години, не могат да се променят с едно посещение при психолога. Той няма да дава оценки и съвети, а ще подпомага, насочва и подкрепя по пътя на промяната – промяна на гледната точка, нов подход към себе си и околните, повишаване на увереността, откриване на силните страни.
Проблеми във взаимоотношенията
Проблеми във взаимоотношенията
Социалните контакти и общуването с нашите близки са особено важни. Добрите взаимоотношения правят живота ни по – добър, спокоен и смислен.
Кога могат да възникнат?
Проблеми във взаимоотношенията могат да възникнат при различни мнения и високи очаквания, нарушена комуникация, когато не се чувстваме уважавани от другия, от постоянна критика, ревност, усещане за неудовлетвореност, липса на доверие.
Как може да повлияе?
Проблемите във взаимоотношенията могат да объркат ежедневието ни и да обсебят мислите ни. А когато един и същи модел на проблемни отношения се повтаря често с различни хора, може да създаде тревожност и напрежение в живота ни като цяло. Усещането за непълноценност и депресивни състояния са част от проблемите, които могат да възникнат от влошените взаимоотношения.
Какво да направим?
В такива моменти е добре да потърсим помощ за да разберем причините за проблемите и промените които е необходимо да направим за да подобрим комуникацията и постигнем добра връзка със себе си, със своите потребности, което да ни позволи да изградим пълноценна връзка с партньора.
Паник атака
Какви са симптомите?
Симптомите на паническите атаки включват изпотяване, треперене, задух, сърцебиене, гадене, усещане за изтръпване, болка в гърдите, страх от умиране. Възможно е човек да има усещането, че се вижда отстрани.
Какво е паник атака?
Паник атаката е внезапен прилив на непреодолимо безпокойство и страх. Появява се неочаквано. Може да бъде еднократна поява, но много хора изпитват повторни епизоди. Повтарящите се паник атаки, често се предизвикват от конкретна ситуация, особено ако при тази ситуация се е появила паник атака и преди.
Обикновено ситуацията предизвикваща паническа атака, е ситуация, при която човек се чувства застрашен и не може да си тръгне. Задейства се реакцията на организма за борба или бягство.
Как може да повлияе?
Докато една паник атака може да продължи няколко минути, ефекта от преживяването остава траен отпечатък. Споменът за силния страх, изпитан по време на паник атаката, както и тревожното очакване на следващата, може да повлияе негативно върху самочувствието и да причини сериозни смущения в ежедневието.
Какво може да се направи?
При терапия се фокусираме върху мисловните модели и поведения, които задействат и поддържат паник атаките.
Депресия
Какво е депресия?
Тъгата, загубата на интерес и удоволствие от ежедневните дейности са познати на всеки. Но ако те продължават дълго и влияят съществено на живота, може би проблемът е депресия.
Какви са симптомите?
- Нарушение на съня
- Потиснато настроение
- Чувство на празнота, липса на смисъл
- Намален интерес и липса на удоволствие от дейности, които преди са представлявали интерес
- Оттегляне от приятелите и семейството
- Загуба на сексуално желание
- Промени в апетита
- Умора или загуба на енергия
- Чувство за безполезност или вина
- Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.
Как може да повлияе?
Депресията може да доведе до нарушаване качеството на живот, трудности в междуличностните отношения ( приятелски, интимни, колегиални), неспособност за извършване на служебните ангажименти. Продължителното състояние на депресия и не лекуването и, може да доведе до тотално затваряне на човек към външния свят.
Какво може да се направи?
Колкото и да се чувствате безнадеждно, можете да се оправите. Разбирайки причината за депресията и разпознавайки различните симптоми, може да направите първите стъпки, за да се почувствате по- добре.
Натрапливи мисли
Какво са натрапливи мисли?
Натрапливите мисли са повтарящи се, нежелани мисли, идеи или образи, които предизвикват тревожност. Човек осъзнава, че те са преувеличени или неразумни, но въпреки това не може да ги спре. Натрапливите мисли могат да повлияят както на настроението, така и на функционирането.
Какви са симптомите?
- Страх от заразяване с микроби
- Необходимост нещата да са подредени по определен начин
- Страх, че може да навредите на себе си
- Страх, че може да навредите на хората, които обичате
- Страх, че може да кажете лоши думи или да се държите лошо на публично място
Как може да повлияе?
Натрапливите мисли могат да доведат до повтарящо се, принудително поведение, като постоянно измиване на ръцете, проверка на електрически уреди, подреждане, докосване на едно и също нещо определен брой пъти и др. Повтарящото се поведение, може значително да попречи на ежедневните дейности и социалните взаимодействия на човек. В най тежките случаи, постоянното повтаряне на определено действие, може да запълни деня, което прави невъзможно изпълнението на ежедневни дейности.
Ниска самооценка
Ниска самооценка
Всички имаме моменти, в които ни липсва увереност. Но когато това се превърне в дългосрочен проблем, може да повлияе на качеството на живот.
Какво е ниска самооценка?
Самооценката е мнението, което човек има за себе си. Ниската самооценка се характеризира с липса на увереност, постоянно чувство, че сте некомпетентни, страх да изразяват мнението си.
Как може да повлияе?
Когато самооценката на един човек е ниска, той е склонен да вижда себе си и живота си в по – негативна и критична светлина. Няма достатъчно смелост да приеме предизвикателствата на живота и се стреми да избягва трудни ситуации, защото така се чувства по – безопасно. В дългосрочен план, това обаче учи, че единствения начин да се справи е като избягва нови неща и ситуации. Когато избягва да прави нови неща, човек спира развитието си, промените и постиженията си, което от своя страна затвърждава ниската самооценка.
Как може да се промени?
При терапия се фокусираме върху идентифициране на негативните убеждения, които човек има за себе си, кога са се появили, доколко са верни те към момента. Добре е да се помисли и върху това, кои са положителните неща, които човек е чувал за себе си, както и в кои области се чувства успешен, както и кои негови качества са му помогнали за постигане на тези успехи. Как да ги използва в други сфери на живота?Какви други умения е необходимо да развие и как да го постигне?
Ревност
Какво е ревност?
Ревността е реакция на заплаха – реална или въображаема–към ценна връзка. Всеки човек изпитва ревност в някакъв момент от живота си. В малки дози, ревността може да поддържа връзката жива. Може да мотивира партньорите да полагат съзнателно усилие да карат партньора си да се чувства ценен. Но когато ревността е силна или ирационална, може да разруши взаимоотношенията. В крайна сметка ревнивите хора се чувстват толкова завладени от емоциите и несигурността си, че започват да упражняват контрол върху партньорите си.
Нездравословна ревност:
Ревността в отговор на реална заплаха за връзката е нормална. Но ако един партньор ревнува без причина, ако ревността включва силен гняв, нереалистични очаквания или неоснователни обвинения, тогава вече тя е нездравословна. Нездравословната ревност не е еднократна, това е модел на поведение, което се повтаря.
Как може да повлияе?
Когато ревността е толкова силна, че човек започне да дебне навсякъде партньора си, да го обсебва, да вижда въображаеми съперници, това може да убие любовта. Когато постоянно подозирате и обвинявате партньора, той става защитен. Естествената му реакция е да започне да крие и премълчава някакви неща. Така постепенното се губи връзката между тях. Когато ревнуващият партньор разбере, че нещо е премълчано, става още по – подозрителен. Губи се доверието.
Какво може да направим?
Преодоляването на ревността е като промяна на всяка една емоционална реакция или поведение. Започва с осъзнаване. Ревността се задейства от вярвания, които създават усещане за несигурност.
- Да открием причините защо това се случва
- Да работим върху нашата увереност и самочувствие
- Да изградим повече доверие в себе си
- Да намерим начин да прекараме повече време заедно и да се свържем. Добрата връзка включва проявяване на обич, прекарване на време заедно и изграждане на привързаност един към друг.
Социална тревожност
Какво е социална тревожност?
Социална тревожност – това е повече от срамежливост. Социалната тревожност е страх да не бъдете оценявани или отхвърлени в различни социални ситуации. Хората със социална тревожност, обикновено се възприемат като глупави, безинтересни, скучни и в резултат на това, често избягват социални ситуации.
Какви са симптомите?
Някои от симптомите са непреодолим срам, изчервяване, треперене. Те могат да бъдат провокирани от безобидни на пръв поглед ситуации – разговор по телефона, среща с непознат, влизане в градския транспорт или в помещение пълно с хора, разговор с авторитет.
Как може да повлияе?
Този страх може да е толкова силен, че да нарушава ежедневието, социалния живот, създаване на романтични отношения, завършването на училище или професионалното развитие. Например, човек може да откаже предложение за нова работа, защото изисква взаимодействие с нови хора.
Какво да направим?
Социалната тревожност може да бъде преодоляна с психотерапия. Необходимо е да се открият силните страни на личността, да се променят дисфункционалните вярвания и да се изгради стабилна и адекватна самооценка.
Хранителни разстройства
Хранителни разстройства
Когато има хранително разстройство, човек се храни твърде много или твърде малко. Отдава се прекалено голямо значение на теглото и формата на тялото, има неадекватно възприемане на тялото.
Кога може да мислим за хранително разстройство?
Ако темата свързана с храната се е превърнала в мания за човек, ако той постоянно мисли за теглото си, за това с какво ще се храни, колко калории приема, ако и най- малкото наддаване на килограми предизвиква паника в него, е възможно нарушение на поведението на храненето. Възможно е да се срамува от това как изглежда или как се храни и да избягва храненето пред други хора. Ниска самооценка, желание да игнорира чувствата и болката си, да блокира гнева, е общото между всяко хранително разстройство.