време за четене 4-5 минути
УВЛЕЧЕНИЕ, ЛЮБОВ ИЛИ ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ ?
КАК ДА РАЗБЕРЕМ?
Знаем ли какво точно е любовта?
Разполагаме с много източници за да разберем повече за любовта (митове, книги, медии), но няма единна, ясна концепция за нея. Това поражда неясни и понякога нереалистични очаквания между партньорите. Наличието на предразсъдъци и илюзии е много характерно, когато се засяга темата за любовта. С.В. Петрушин заедно с E.E. Кунин идентифицират няколко вида емоционални отношения като основни: симпатия, увлечение, привързаност, любов, невротични отношения (сливане, зависимост, саможертва). Всеки от тях (въпреки че обикновено се наричат с една дума – „любов“) има свои собствени различия в развитието на отношенията.
Привличането, което възниква на първия етап от развитието на емоционалните отношения, се проявява под формата на симпатия. Външното,степента на физическа привлекателност, социалния статус и поведенческите модели на човек, се считат за основната причина за симпатиите към него. Това се вижда лесно и не е необходимо дълго време и опознаване за да го забележим. Затова можем да кажем, че симпатията е емоционална реакция към „маската“ на партньора. Тя е най-краткотрайният и мимолетен вид емоционална връзка.
Емоционалните връзки могат да прераснат вувлечение , което често погрешно се смята за проява на любов. Основният механизъм на увлечението е емоционална реакция към поведение на друг човек. Ако до известна степен човекът отговаря на моята представа за идеала („успешно играе ролята си“), тогава веднага ще наместя този човек в моя идеален образ. При увлечението хората се възприемат като че ли през специален филтър,избирателно. Виждат това, което искат да видят; това, което пасва на тяхната идея. Особеното при този филтър е, че пропуска и увеличава само предимствата, дори и най-малките, а недостатъците се омаловажават значително. Периодът на увлечение е период на очакване: „Не знам човека какъв е всъщност, но мисля, че е най-добрият, най- милият и т.н.“ След известно време тези очаквания се разсейват и започваме да виждаме истинския човек. „Мислех си, че е най- добрият, а какъв човек се оказа?“В известен смисъл увлечението е подобно на краткотрайна лудост. Човек се влюбва не в реалността, а в идеята, която има, в своя идеал (какъв трябва да бъде). И когато идеалът се разминава с реалността, вместо да промени своя идеал, той го запазва, но прекъсва връзката с реалността. Объркването между увлечение и любов е една от причините за развода.
Следващият етап е привързаност. Тя се основава на някакъв повтарящ се ритуал на съвместна дейност. С.В. Петрушин дава пример за това как се случва механизмът на привързване с историята на „Малкият принц“ от А. Сент-Екзюпери. Там лисицата описва подробно на Малкия принц цялата технология за създаване на този тип емоционална връзка. Тя иска от Малкият принц, да идва всеки ден в едно и също време и да се приближава към нея по малко всеки път а тя ще го гледа отстрани. Ще чака времето, в което той идва и ще е щастлива, когато наближава часът за срещата.
Съвместното, повтарящо се действие може да доведе до повишено емоционално привличане един към друг. Ние изразходваме енергия за другия и постепенно ни става скъп. “Скъп човек е този, който ни струва скъпо.” Проблемът може да възникне, когато хората започнат да живеят заедно и спрат да поддържат своите ритуали. В този случай привързаността започва постепенно да изчезва.
Любовта се различава от увлечението и привързаност по това, че е емоционална реакция към истинските качества на друг човек. При любовта сме привлечени от нещо, което действително съществува в другия. Ако можем да се привържем към почти всеки човек, с който имаме общи дейности, то за да изпитаме любов,трябва да видим в другия човек елемент от неговата индивидуалност.
Невротичните видове емоционална връзка включват зависимост, сливане и саможертва. Те също са доста често срещани погрешни схващания за любовта.
Зависимостта се отнася до неспособността на човек да се чувства самодостатъчен или да живее нормално без да е сигурен, че някой друг се грижи за него. Такива хора понасят много зле самотата, оплакват се от вътрешно чувство на празнота и постоянно са погълнати от търсене на любов от всеки, който може да даде. Основата на зависимостта е фалшивото убеждение, че източникът на щастие е в другия партньор.
Сливане. В този случай двама души стават сякаш един. Парадоксално, сливането е форма на психологическа защита от истински контакт един с друг. Сливайки се, ние губим нашите граници и се превръщаме в едно „Ние“. Здравословният вид връзка не се гради върху загубата на себе си, а върху взаимно разбиране и хармония между двамата.Фриц Пърлс идентифицира две повтарящи се емоции като индикатор за сливане: вина и негодувание. Вината е начин да се накажеш, когато нарушаваш сливането и желанието е да се адаптираш към другия човек. Негодуванието е наказанието на другия за разрушаване на сливането, желанието е да го приспособиш към себе си. Основната причина за поддържане на такъв тип взаимоотношения е страхът от самота.
При саможертвата човека не взема, а само дарява, но всички негови „подаръци“ имат обща черта: „даряващият“, под маската на любовта, задоволява собствените си нужди ( да е важен, да е ценен), без да отчита нуждите на „получателя“. Това е вредно както за самия „донор“, така и за получаващия. Никой не иска собственото му щастие на цената на нещастието на човека, който обича. И какво може да си мисли в такава ситуация получаващият: “ Ако той/тя страда за да съм щастлив аз, значи съм лош, недостоен, не заслужавам.” Това автоматично го поставя в по-ниска позиция спрямо партньора.
Осъзнаването на собствената концепция за любов може да позволи на човек да отиде отвъд нея. Когато разберем това, което не е любов,като се научим да разпознаваме фалшификатите и започнем да ги отхвърляме, можем да разберем същността на истинската любов.
Източник С.В. Петрушин ”Любов и други човешки взаимоотношения”
Психолог Аглая Рангелова
За записване на час: тел.0879059291