(неочакваният резултат от възпитанието)
1.Какво се случва когато детето чува тези „изречения”, отправени към него: „ Не искам да те виждам”, „Не ми трябва такова лошо момче,” и т.н.Разширена версия са „възпитателни“ разговори с детето на тема „Колко тревоги и трудности ми донесе, когато се роди“ . Чрез тях може да се улесни контролът на детето, като събуждаме в него чувство на базисна вина, свързано не с някакви негови конкретни действия, а със самия факт на присъствието му в живота на майката.
Възприемайки ги, детето може несъзнателно да вземе решение като: „Аз съм пречка в живота на майка ми, значи съм неин вечен длъжник“.Понякога това дълбоко вкоренено чувство за вина се засилва с възрастта, т.е. този дълг има свойство да расте,и не може да бъде изплатен.
Какво лошо има в това да възпитаваш у детето уважение към родителя, дори чрез чувство за вина? Детето може да стигне до извода, че ще е по добре ако го няма или да започне да провокира. Наказанието намалява чувството за вина и за да облекчи вътрешното напрежение такова дете несъзнателно може да търси ситуации, в които да бъде наказано.
2. При по- голямото дете: Твърдения, които описват детството като лошо. „Защо се държиш като малко дете“, „Време е да станеш по-независим“, „Вече не си малък”. Ставайки възрастни, такива деца имат специфични трудности: от една страна, те са се научили да поемат отговорност за всички останали, а от друга, имат вътрешна бариера, когато общуват с деца. Например те заявяват: „Не знам какво да говоря с детето си”.Понякога такива хора се научават много силно да потискат своите „детски“ желания. Но тези невинни желания са тясно свързани със способността ни да бъдем креативни и спонтанно да изразяваме себе си.
3. Често при по- малкото или единствено дете в семейството : “Твърде малък си за това” , “ Не бързай да пораснеш” или родителите правят неща вместо детето, които то вече трябва да може и само. Случва се при родители, които се страхуват от момента, в който детето ще напусне семейството, оставяйки ги като в началото на брака лице в лице един с друг.
Това усложнява развитието на автономността и психологическото отделяне на такива деца от родителското семейство. Вече възрастни те, продължават да се чувстват така, сякаш никога няма да пораснат. Могат да се чувстват виновни, че са „предали“ собствената си майка, ако например се влюбят. Често такива хора изпитват трудност да създадат собствено семейство или го създават, но продължават да живеят със своето родителско семейство.
4. Когато посланието, което получават децата е да не мислят:
В ежедневието се изразява в исканията „ Не разсъждавай, а изпълнявай като ти казвам“, Когато детето попита защо, няма обяснение а “ Защото така казвам”..
Хората, които са получили това послание, често изпитват болезнено чувство на „празнота в главата си“, когато трябва да решат някакъв проблем сами. Изпитват недоверие към резултатите от умствената си дейност, извършват необмислени действия. Друг вариант е когато родителите искат да отвлекат вниманието на детето от нещо – “ Не мисли за това, забрави го”. Така го лишават от възможността , рационално да реши проблема.
5. Когато посланието към детето е не чувствай: “ Не те ли е срам да се страхуваш от кучето, то не хапе” , “ Нямаш право да се сърдиш на учителката”. Най често емоциите гняв и страх са забранени, но те не изчезват, а често се разпространяват върху други незабранени обекти.
6. Когато децата получават посланието не постигай успехи: В разкази като “ Отказах се от всичко, за да може ти да завършиш” или в директни изказвания като “ Няма да успееш” Такива хора като възрастни са много трудолюбиви и усърдни, но все нещо се обърква в последния момент. Те, разбира се, не разбират, че несъзнавано не си позволяват да постигат успехи, за да не се налага родителите да завиждат, защото те са толкова нещастни.
7. Когато посланието е „не бъди лидер“
В ежедневието се предава чрез фрази като „ не се набивай много на очи“, „бъди като всички останали“.
Родителите, които говорят така, обикновено са много притеснени от чувството на завист, които смятат, че са обречени да събудят у другите хора. Това е техният собствен страх, който ги подтиква, с най-добри намерения, да предпазят децата си.
8. Не принадлежи : Предава се от родители, които виждат детето си като единствен свой приятел.Когато общуват с детето, такива родители по всякакъв начин подчертават неговата изключителност, разликата му от другите и в положителен смисъл („ти не си като всички останали“).
С възрастта, във всяка компания такъв човек се чувства като „отделен“. Той не е запознат с усещането за сливане с групата. Можем да кажем, че след като станат възрастни, такива хора са обречени да се чувстват различни от всички останали и винаги ще бъдат привлечени от топлата атмосфера на родителското си семейство, която няма да намерят другаде. Ще бъде лишен от преживявания с приятели.
9.Не действай.
Значението му се дешифрира по следния начин: „Не го правете сами – опасно е, аз ще го направя вместо вас.“
Възрастните, израснали с това послание, изпитват мъчителни трудности в началото на всяко ново начинание. Те непрекъснато отлагат началото на действията си, често се оказват под напрежение и, разбира се, не осъзнават, че просто послушно следват изискването на родителя си: „не го прави сам, изчакай ме“.
10. Не бъди себе си.
Предлага се в две основни версии. Първият се състои в недоволството на родителите от пола на детето (например очакваха момче, но се роди момиче). Вторият вариант се изразява в твърдения като: „Бъди като …“, „Стреми се към идеалното“, „Защо твоят приятел може да го направи, а ти не можеш?“
Възрастен, който носи такова послание в себе си, е постоянно недоволен от себе си и смята това едва ли не за морална добродетел. За такива хора казват: „По-критичен съм към себе си, отколкото към другите. В края на краищата той постоянно трябва да надминава другите. Скритото послание на това поведение е „Ти си по-нисш от мен и затова не мога да изисквам от теб това, което изисквам от себе си.“ Такива хора живеят в състояние на болезнен вътрешен конфликт.
11.Не се чувствайте добре.
Предават го родители, които казват в присъствието на детето: „Въпреки че той имаше висока температура, направи теста за 6” или „ Не се чувстваше добре, но помогна на майка си“.
Човек, който е получил такава директива, е свикнал, от една страна, с идеята, че болестта привлича вниманието на всички към него, а от друга, с очакването, че лошото здраве ще увеличи стойността на всяко негово действие.Всеки познава служители, които постоянно се оплакват от главоболие по време на работа, а когато им предложат да се приберат, те упорито остават на работа и дори стоят до късно.Значението на това поведение е „трябва да се срамуваш, защото дори когато се чувствам зле, правя повече от теб“.
Възниква въпросът: възможно ли е по принцип да се отгледа дете, без изобщо да се прибягва до подобни директиви? Това е възможно само теоретично – ако детето се отглежда от човек, който напълно е решил всичките си лични проблеми и не създава нови, което на практика е нереалистично. Директивите в живота ни са предизвикателство за способността ни да се развиваме. И като всяко предизвикателство, можете да го приемете или да не го приемете. Осъзнаването на несъзнателни влияния в себе си осигурява опит, който не може да бъде получен по друг начин.
Аглая Рангелова – психолог
Източник: В.К Лосева ,А.И. Луньков