Родителите се притесняват прекомерно от потенциални опасности за детето
Например – “ Не ходи под дъжда, ще се разболееш”, “ Спри, ще паднеш” … Колкото по – свръхпредпазлива е нагласата спрямо детето, толкова повече вероятността, то да възприеме света като опасно място е по – голяма. А когато повярва, че светът е опасен, детето ще се спира да го изследва, опознава и да предприема нови стъпки. Израства със склонност да се тревожи прекомерно и твърде много да премисля, без да може да вземе решение.
Родителите са твърде критични и имат високи изисквания
Каквото и да направи детето то чува “ Можеше да се постараеш повече”, “ А не можеше ли да свършиш и това”, “ Почистил си стаята, ама тук си пропуснал”. Такова дете расте с едно постоянно съмнение, дали е достатъчно добро. Знае, че ще получи любов и одобрение , само ако е съвършено. Така се научава, че винаги трябва да се стреми да угоди на другите за да бъде харесвано. Съществува риск да започне да избягва социални ситуации, в които може да се изложи. Друг вариант е винаги да се бори, за да бъде най – добрия. Живота се превръща само в правене, не може да се отпусне и да се наслади на това, което вече е постигнал. Така постоянно е на ръба на своите възможности.
Родителите потискат самоувереността и изразяването на чувства
Това се случва, когато на детето постоянно му се карат затова, че изразява мнението си, плаче или се гневи. Например: “ Ти да мълчиш, не е твоя работа да се намесваш” , “ Престани да плачеш, излагаш се “ или “ Не му се ядосвай, нищо не е станало”. Така децата научават , че тяхното мнение не е важно и нямат право да изразяват чувствата си, а трябва да ги потискат. Те обаче не изчезват и могат да доведат до пасивност и дори депресия в една по – късна възраст.
Източник : “ Да се справим с тревожността и фобиите “
Едмънд Борн