Младенченска възраст– обхваща първата година от живота. Свързан е с изграждане на базово доверие срещу базово недоверие.
Първата среща на бебето със света е свързана с получаването и приемането – получаване на храна, прегръдка, грижа, усмивка, най – вече от майката. Когато нуждите на бебето са задоволени то развива доверие към света и значимите за него хора. Ако в този етап по- често се случва нуждите на бебето да бъдат пренебрегнати може да се развие недоверие , страх от изоставяне и потребност да получаваш и вземаш по начин, вреден за останалите.
Най – кратката формулировка за постигане на идентичност в тази възраст е “ Аз съм това, което се надявам, че имам и давам.”
Ранно детство – 2-3 год. Свързано е с изграждането на автономност срещу срам и съмнения.
Това е периода в който започваме да приучаваме детето към гърне. Развива се способността за редуване на волево задържане и след това изхвърляне по собствена воля на това, което е задържано. В този период , детето започва да се изправя по- здраво на краката си и да разделя света на “аз” и “ти”.
Основен източник за развитие на автономност, е чувството за самоконтрол, без загуба на самоуважение.
Какво да правим – Полезно би било, да не ограничаваме неговата активност и да позволяваме да прави това на което е способно, да се съобразим с опитите да бъде самостоятелно ( на тази възраст може да се облича само, да си мие ръцете, изразява предпочитание към храна, знае кога е гладно) ,да го подкрепяме в опитите да опознава света. Разбира се , родителите трябва да се намесват в ситуации, които са опасни за детето.Едновременно с това трябва да следваме неговото темпо. Ако искаме от детето неща, за които не е готово , ще създадем усещането , че е глупаво( това води до загуба на самоуважение)
Дълготрайното предразположение към съмнение и срам се дължат на загуба на самоуважение и на родителски свръхконтрол. Полезно би било да се дозират привилегии, ограничения, права и задължения. Най- кратката формулировка за този етап е “ Аз съм това, което мога да искам. “
Детството и очакването на роли – 4-6 год. Кризата в тази възраст е изграждане на инициативност срещу вина.
В тази възраст ходенето става все по- лесно и детето вече започва да мисли докъде може да стигне. Непрекъснато задава въпроси, разширява въображението си, прави сравнения, открива различия ( полови и възрастови). Там където мъжката и женската роля и техните специфични силни страни са разбираеми, по- лесно се случва изграждането на половите роли. Вече може да създават отношения с други деца на тяхната възраст. Характерен е нахълтващия стил на поведение – нахълтват в пространството чрез енергични движения, в непознатото чрез любопитство, чрез физическа атака, чрез настойчив тон на гласа. Появява се ревността. Инициативата води със себе си съперничество, най- често с братя и сестри. В този етап е съревнованието за любовта на единия родител. Неизбежния провал в това съревнование води до вина и тревожност. А това което спира инициативата е жестоката съвест.
Какво да правим – Родителите чрез своя пример, чрез разказите, които разказват предават на децата си ценности. Чрез играта и правенето нещо заедно между бащата и сина и майката и момичето, може да се преживее равенство. По този начин чувството на вина се превръща в силна, но не и жестока съвест. Признавайки правото му на любопитство и въображение, допринасят развитието на инициатива и развитие на творческите способности. Когато възрастните силно ограничават свободния избор, прекомерно контролират и наказват, създават чувство на вина. Освен ограничаване на позволеното се дава насока към възможното.Най – кратката формулировка на този етап е “ Аз съм това, което мога да си представя, че ще бъда.”
Училищна възраст – 7-12 год. Кризата на този етап е трудолюбие срещу непълноценност.
Това е възрастта , в която детето е най – готово да учи, да пораства, да споделя задълженията. Привързват се към учители, родители на други деца, искат да наблюдават и имитират хора с професии, които разбират – полицаи, пожарникари.
Какво да правим -важно е се хвалят специалните усилия, да се окуражават специалните дарби. Децата се насърчават да правят това, което обичат, да усвояват нови умения ( готвене, ръкоделие, майсторство)
Когато родителите често повтарят колко са глезещи се и мръсни децата в дейностите си, допринасят за развитие на чувство за малоценност. Най – кратката формулировка на този етап е “ Аз съм това, което мога да науча, за да накарам нещата да работят. “
Източник:” Идентичност:младост и криза”
Ерик Ериксън