Смелостта да се свързваш
Социалната смелост е смелостта да влизаш във взаимоотношения с други човешки същества, способността да рискуваш себе си с надеждата да постигнеш пълноценна интимност. Това е смелостта да инвестираш себе си за определено време във взаимоотношения, които ще изискват нарастваща откритост.
Интимността изисква смелост, защото рискът е неизбежен. Ние не можем да знаем от самото начало как ще повлияе взаимоотношението върху нас. Подобно на химическа смес, ако единият от нас се промени, то и двамата ще се променим. Дали ще израснем в това себеосъществяване или то ще ни унищожи? Единственото в което можем да бъдем сигурни, е, че ако за добро или зло се отдадем изцяло на връзката ни с другия, ние ще излезем от нея променени.
В нашето общество е по- лесно да бъдеш гол физически, отколкото да си гол психически или духовно – по лесно е да споделим тялото си, отколкото нашите фантазии, надежди ,страхове и стремления, които са усещания като по -лични и чието споделяне се изживява като нещо, което ни прави по – уязвими. По някакви странни съображения ние се стесняваме да споделяме нещата, които са най – значими. Страхуваме се, че можем да бъдем отхвърлени, да се покажем слаби и раними. Поради това хората заобикалят ,, по- опасното,, изграждане на връзка, като незабавно скачат в леглото. Само че, как можем да бъдем близки с човек за който не знаем нищо?
Социалната смелост изисква сблъсък на два различни видове страх. Те са прекрасно описани от един от първите психоаналитици- Ото Ранг. Той нарича първия ,,страх от живот”. Това е страхът да живееш самостоятелно, страхът да бъдеш изоставен, нуждата да зависиш от някого другиго. Той се проявява в необходимостта да се хвърлиш тъй цялостно в една връзка, че у теб да не остане никакво Аз, към което да се отнесеш. На практика човек се превръща в отражение на личността, която обича- а това рано или късно става досадно за партньора. Това е страхът от себе- актуализиране, както го описва Ранг.
Ранг нарича противоположния вид страх ,,страх от смъртта” . Това е страхът да не бъдеш тотално погълнат от другия, страхът да загубиш собственото си Аз и своята самостоятелност. Страхът твоята независимост да бъде отнета. Това, казва Ранг, е страхът, който се свързва най-вече вече с мъжете, защото те се стремят да държат задната врата отворена, за да прибягнат до бързо отстъпление в случай, че връзката стане прекалено интимна.
Източник “Смелостта да твориш”
Роло Мей
Аглая Рангелова – психолог