Отношенията в детството със значимият възрастен, често оказват влияние на начина, по който изграждаме връзките си като възрастни.
Джон Боулби, авторът на ” Теорията за привързаността” казва, че детското поведение е процес на търсене на близост с идентифицирана фигура на привързаност в стресови ситуации. Родителските отговори, водят до развитие на модели на привързаност, които на свой ред се отразяват на индивидуалните чувства, мисли и очаквания в по – късните взаимоотношения.
Сигурна привързаност
Когато майката е отговаряла на емоционалните нужди на детето.
Такива хора са общителни, приятелски настроени и изграждат сравнително лесно контакти. Способни са да се доверят, да се свържат. Могат да дават и получават подкрепа, защото от миналият си опит са научили, че взаимното разбиране, подкрепа и близост са ценни.
Тревожно – амбивалентна привързаност
Когато майката е била непоследователна към емоционалните нужди на детето. Понякога отговаря и е грижовна, друг път е повърхностна и дистанцирана.
Такива хора са склонни да търсят постоянно одобрение от другите, само така се чувстват ценни. Често се вкопчват в партньора, взискателни са и постоянно търсят доказателства за любов. Търсят близост, но имат високи очаквания, бдителни са, лесно се гневят и в крайна сметка поведението им отдалечава партньора. Възможно е да използват секса, като средство за получаване на любов. Често пренебрегват собствените си желания, за да угодят на партньора.
Тревожно – избягваща привързаност
Когато майката е била дистанцирана, реагирала е с раздразнение към потребностите на детето.
Такива хора трудно се доверяват на другите. Склонни са да вярват, че другите са по – скоро лоши. Трудно влизат в близки взаимоотношения. Страхуват се от зависимост и я избягват. Не вярват, че могат да бъдат обичани.
Въпреки, че желаят да бъдат близки с другите, бързат да ги отхвърлят, за да не допуснат те самите да бъдат отхвърлени.
Източници:
Джон Боулби ” Стабилна основа”
Д. Петров ” Привързаност и личностна патология”