Теория на потребностите

Без съмнение физиологичните потребности са най – силните от всички потребности.

Това означава, че на хората, които са лишени в крайна степен от всичко в живота, основните им мотивации ще са физиологичните. човек лишен от храна, обич и уважение, ще бъде гладен много повече за храна, отколкото за обич и уважение.Такъв човек е склонен да мисли, че стига да му се гарантира достатъчно храна,той ще бъде напълно щастлив.

Но задоволената потребност, престава да бъде потребност.Единствено незадоволените потребности могат да доминират организма и да организират поведението му.

Потребност от сигурност

Когато физиологичните потребности са задоволени, възниква потребността от сигурност ( безопасност, стабилност, закрила, ред) Тя ще започне да служи като единствен организатор на поведението. Но потребността от сигурност на здравите хора в нашата култура е до голяма степен задоволена.Мирното , гладко функциониращо, стабилно общество, кара членовете да се чувстват в безопасност.

Потребността от сигурност се разглежда като активна мобилизираща сила на ресурсите на организма, само в случаите на извънредно положение като война, болест, природни бедствия, невроза, срив на властта. Очакването на заплаха от хаос или нихилизъм може да предизвика в повечето хора регресия от по – висшите, към по- силно изразената потребност от безопасност. Общата предвидима реакция е хората да приемат по – лесно диктатура или военно положение. Това сякаш е валидно за всички, дори за здравите.

Потребност от принадлежност и любов

Когато физиологичните потребности и потребността от сигурност са удовлетворени, възниква потребността от любов и чувство за принадлежност. Потребността от любов , включва даването и получаването на обич. Човек жадува за взаимоотношения с хора, за място в група или семейство и се стреми с голяма енергия към тази цел. 

Знаем за разрушителните последици върху децата от честото местене, от това да си без корени или да презираш корените, произхода, да си откъснат от дом, семейство и приятели. 

Бързото нарастване на групите за личностово израстване и съзнателните общности, може отчасти да е мотивирано от този глад за близост и принадлежност. За да просъществува и за да е здраво едно общество, трябва по един или друг начин да задоволява тази потребност. Осуетяването на тази потребност е в основата на лошата адаптация.

Потребност от оценка

Всеки човек има нужда от стабилна самооценка, от самоуважение или чувство за собствено достойнство. Тези потребности могат да се разделят в две подгрупи. Едната е желание за сила, постижение, майсторство, независимост.Втората е желание за репутация или престиж, положение в обществото, важност.

Задоволяването на потребността от висока самооценка, води до чувството на увереност в себе си, на стойност и сила, до чувството, че си полезен и необходим на света.

Неудовлетворяването и, води до чувство на непълноценност, на слабост и безпомощност.

Най – стабилната самооценка се основава на заслужен респект от страна на другите.

Потребност от себеактуализация

Дори да са задоволени всички тези потребности, можем да очакваме да възникне потребност от себеактуализация. Музикантите трябва да правят музика, художниците да рисуват, поетите да пишат. Хората трябва да са това, което могат да бъдат, да са верни на собствената си природа. На това равнище индивидуалните различия са най – големи. У един това може да е желание да стане отличен родител, друг да се прояви като спортист, а при трети – да се изразят в рисуването на картини или изобретяването на нещо. 

Съществуват определени условия, предпоставки за задоволяването на базовите потребности – свободата да се изразяваш, да правиш това, което желаеш, стига да не причиняваш вреда на друг, свобода на словото, свободата да търсиш и получаваш информация, свободата да се защитиш.

Тези условия биват бранени, защото без тях задоволяването на базовите потребности е сериозно застрашено.

Потайността, цензурата, не честността и прекъсването на комуникацията застрашават всички базови потребности.

Източник: Ейбрахам Маслоу “Мотивация и личност”